Не е загадка защо костенурките и други влечуги се топлят на слънцето – тъй като са студенокръвни животни, те събират топлина, за да стоплят телата си и да бъдат активни. Наскоро обаче учени от Израел и Великобритания откриха, че ориенталският стършел използва друга високотехнологична система: външните пластове на тялото му работи като фотоволтаична клетка, която превръща слънчевата светлина в електричество. След това откритие учените продължили да разработват подобна клетка, като използват стършела като модел.

Проучването е извършено от екип учени, начело с доктор Мариан Плоткин от университета в Тел Авив. Преди това специалисти забелязват, че стършела започва да копае под земята по-интензивно с увеличаването на слънчевата светлина, докато осите са по-активни рано сутрин. Поради тази причина покойният професор Якоб Ишай предполага, че тези насекоми използват слънчевата светлина.

Екипът на Плоткин открива, че тайната се крие във външната обвивка на тялото на стършелите, наречена екзоскелет. Изследванията показали, че епидермисът на кафявата част от обвивката е изграден от множество канали, чиято височина достига до 160 нанометра. Жълтите части на тялото обаче се състоят от множество преплетени овални издатини с височина от 50 нанометра, във всяка от които има миниатюрна дупчица.

Кафявата част на тялото практически не позволява отразяването на слънчевите лъчи. Тя улавя слънчевата светлина, която достига до повърхността на тялото и я разделя на няколко отделни лъча. Тези лъчи навлизат в епидермиса, където достигат до структура, изградена от няколко пласта. Тази структура е съставена от образувания, наподобяващи тръбички, които са обединени в протеинова матрица. Именно тази сложна структура в епидермиса улавя соларните лъчи, които се „прехвърлят” между слоевете на епидермиса. Учените стигнали до заключението, че може да се разработи подобна клетка, в която светлината се „прехвърля” между слоевете нанотръбички.

Каква функция изпълнява тогава жълтата част на тялото на стършела? Пигментацията на жълтия епидермис се дължи на пигмента ксантоптерин, който има свойството на превръща светлината в електрическа енергия. С други думи, кафевият епидермис улавя светлината, а жълтият го превръща в енергия.

За да докаже своята теория, екипът учени разработва фоточувствителна соларна клетка, която използва ксантоптерин. Ефективността на тази клетка била само 0,335%, но все пак тя функционира, която показва, че теорията има бъдеще.

Изследването е публикувано в списание Naturwissenschaften.